Животът ми е толкова скучен,нещастен и еднообразен.Такъв е живота на всички бедни хора в града.Всички бедни биват тъпкани от богатите.В това малко градче,ако не си някой с известна фамилия си никой.Точно такава съм аз-едно нищо за хората и обществото.Никой не се интересува от мен.Дори собствените ми родители.Те ме оставиха на произвола на съдбата.Продадоха сестра ми когато беше на 13.Под продадоха имам предвид,че я бяха "дали" на една тайна агенция,занимаваща се с мръсни дела.Тогава бях едва на 9 ,но добре знаехкак стоят нещата.Когато станах на 13 и мен се опитаха да дадат на тази агенция,но аз избягах.Спомням си,че тогава цяла нощ бродих из улиците на Коноха.Родителите ми бяха излезли да ме търсят.Чак на сутринта ме намериха и ме прибраха у дома.Идеята за онова място не беше излязла от мислите им.И мисля ,че щяха да ме пратят там,ако не бяха чули слуховете за агенцията,а те бяха наистина ужасяващи.След време семейството ми съвсем обедня и се наложи да ме изпратят в дом.Не искам да си спомням онези мъчителни години.Сега си казвам,че ще направя живота си по-добър.Налага ми се да работя,когато не съм на училище.Първа смяна съм на училище и втора в кафенето в,което работя.Аз съм Сакура Харуно,на 15 години съм,а вече ми се налага да знам,какво е да си сам.Живея в град Коноха.Хубаво,малко градче,но пълно с ужасни хора.Малко са добрите,състрадателните,разбиращите...Един от тези малко хора е шефът ми.Аз работя в едно кафене.Нямам мой собствен дом.Шефът ми,ми позволи да живея в едно от апартаментчетата му,но разбира се плащам наем,но малък.Апартаментът е в добри условия,има две стайчки-кухня и хол.Уча в единствената гимназия в града.Тя е голяма и хубава.На четири етажа е,боядисана в прасковен цвят.Дефекта е ,че е пълно с разглезени богаташчета и наконтени кукли.Аз през целият си живот не съм си слагала грим.Само няколко пъти червило.Обичам естествеността си.Макар,че много хора си мислят,че боядисвам косата си,понеже е розова.Да,косата ми е розова и имам изумрудено зелени очи.Висока съм към 170 см и съм с нормално за възрастта си тегло.Макар и без никаква помощ от никого аз работя и не се лишавам.На кратко ,това е за живота ми.Сега отивам на работа.След малко пристигнах.Влязох вътре в кафенето.Нямаше много хора.Отидох в стайчката за служители,за да си облека работната "униформа".Тъкмо обличах блузата си,когато чух как вратата се отваря.Бързо навлякох блузката си и се обърнах ,за да видя кой нахлу в стаята.Дарих непознатия със злобен поглед.Видях някакво русоляво момче.Май имаше сини очи.Стоеше неподвижно в ъгъла на стаята и гледаше виновно,забил поглед в земята.
-А-аз много съжалявам.Трябваше да почукам...-промълви тихо момчето.-Отново много се извинявам.
-Извинен си,но друг път първо почукай!-казах строго аз.
Глава 2 -От тук започва всичко.
Няколко минути никой не казваше нищо.След третата минута аз събрах смелост и казах уверено:
-Може ли да излезеш ,за да се преоблека?
-А-Ъ-аз съжалявам,ей сега излизам.-каза
ми...Ъъъ,както му е името и започна да се хили и чеша
зад тила.*Този е мааалко странен.*-помислих си
аз.Запъти се към вратата,отвори я и излезе.Уфф....
най-после мога да се преоблека.След десет минути
бях готова и излязох от стаята.Май се бе случило
нещо,защото шефът беше събрал всички хора,които
работеха в кафенето.Той ме забеляза и ми направи
знак с ръка да отида при тях.Отидох на масата при
всички останали .Забелязах,че сред всички там беше и
онова момче.Аз се настиних на един свободен стол
и зачаках някой да каже нещо.
-Имаме събрание.Имам много важни новини за всички
вас.-започна сериозно мъжът,стоящ по средата на на
голямото помещение.Чак сега бях забелязала,че няма
хора по останалите маси. Явно бяхме затворили за
малко.
-Моля ви,господине кажете ни по-бързо!Не ни дръжте в
невидение!-леко изнервено (забелязваше се по гласа)
каза една жена на около 30 годишна възраст.
- Господин Фугаку Учиха, закупи това кафене от мен.Ще
трябва да уволня всички ви,макар и да не искам.Това ще
стане още утре.Мисля,че на това място г-н Учиха ще
построи бар.Утре ще дойдат синовете на Фугаку и
ще ми кажат още информация.Имам да ви кажа още нещо
последно.Понеже на Учиха не му се занимава да търси
нови работници за бара,който ще построи на това място,
той ми каза че ,ако някой от вас ще си търси работа ,
може да намери в бара му.Утре трябва да дойдете ,за да
кажете дали проявявате желание към това
предложение за работа.Това е ,което имах да ви
казвам.Свободни сте.Можете да си тръгвате.-това бяха
последните думи думи на бившия ми шеф,преди той да
тръгне нанякъде.
Ами сега!Аз живеех в негов апартамент,но плащах
наем.Това ме прави нещо като наемателка,което значи ,че може би дори и при тези обстоятелства аз имах шанс да остана да живея в сегашното ми жилище._Запътих се с бавни крачки към вкъщи.Не знам защо,но бях изморена,а не бях вършила никаква работа.Прибрах се у дома,изкъпах се,хапнах нещо и си легнах някъде към 10 и 30.Нощта бързо се изниза и настъпи утрото.Събудих се от слънчевите лъчи нахлули в стаята.Днес трябваше да отида на старото си работно място.Беше събота така,че не се притеснявах за училище.Не бях много сигурна ,дали да работя в още непостроения бар.Е,както и да е.Започнах да се оправям,защото трябваше да съм там в 10:30 а сега беше 9:30.След около 30 минути бях готова.Облечена бях с прилепнали по краката ми дънки,черни кецове и тениска с къс ръкав,а и си бях наметнала един суичър на розови точки.Тръгнах към кафенето и след 10 минути бях там.Влязох вътре и видях,че много от хората присъстващи на вчерашното събрание,не всички познавах,бяха дошли днес.Видях и шефа си,който си говореше с някакви момчета.Сигурно това бяха синовете на този Фугаку Учиха.Видях,че всички бяха седнали на някоя маса,за това аз се запътих към една по -отдалечена маса.След няколко минути едно от момчетата проговори:
-Здравейте!Аз съм Итачи Учиха.Аз и брат ми сме тук,за да разберем кой ще иска да работи в бара на баща ни.Е,ела те всички един по един и кажете решението си.-това бяха думите на явно по-големия брат.Аз още не бях решила дали да приема това предложение.Имах нужда от работа, определено.Реших да кажа да.Станах от масата и отидох при двете момчета.Бяха доста готини.Черни коси ,тъмни очи и ...Ааа не за това трябваше да си мисля!!!Застанах пред тях и малко по-ниския ме попита:
-Е,сладкишче кажи ДА или Не!
-*Ъхх...*Да .-казах кратко .
